Пролет
Птички с песен приканват деня.
Снегът с неохота мудно се топи.
Напоява жадната черна земя,
сили за живот да ù дари.
Пролетта със нежна сила
разстила килими от пъстри цветя.
Дръвчетата в зелени ризи облича,
нашарва ги с розова боя.
Сърнички палаво играят
на тучния килим.
Катерички гледат и се маят,
отърсват зимен грим.
Мечок от хралупата подава носле,
изпаднал бил е той в приказна забрава.
На тревата ляга да се попече.
С дебел глас пролетна песен запява.
В танца луд на вълните
реките къпят пролетта.
Преливащи от бистра водица,
напояват живата ù красота.
© Александра Борисова Все права защищены