Пролет, пролет, пролет...
"с момичешки устни, с ЖЕНСКИ ръце".
Пролет, полет, куплет -
в очите на Петя с младо лице.
Не усетих как във ръката
снегът вече е пясък.
И слънце тича по реката
в кристали от блясък.
Пролет, ефирен пирует -
и утрото вече е синьо.
На стената зимува портрет .
Спаси го, пъстра богиньо!
Съживи гордия силует.
Върни цвета на атлас.
На кого е този портрет?
Дали не съм аз?!?
© Нели Асенова Все права защищены