18 апр. 2017 г., 23:32

Пролет 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
534 0 0

цъфтежът на дърветата
напомня за черешовия аромат,
който разпръскваше, докато вървиш;
сякаш да го усещам беше метафизичен закон;
пристрастяваща за носа ми субстанция;
ядрена реакция между уханието ти и живота ми

 

априлското слънце
напомня за големите ти очи,
които светят като морски фарове в 4 без 10 сутринта;
като огнени кълба от енергия,
разпръскващи милиарди субатомни частици;
като всички свръхгиганти в Андромеда,
осветени от трилиони звезди

 

гъстата зелена трева

напомня за същността ти,
която е нееднородна смес между няколко еднородни смеси,
съставени от стотици качества и недостатъци
в течна форма

 

беше нужно да се родиш
в най-омразния ми сезон,
за да ми стане любим

© Елисавета Емилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??