Тя идва с полъх на южняк
и птичите ята завръщат се в гнездата.
Рисува с устни пролетни цветя,
снагата ѝ гора е нежна и зелена.
Тя пролет е, жена е, прелестно създание,
и в слънцето блести с вълшебното сияние.
Усмихва се и върховете снежни озарява,
топи снега със нежност топла и сребриста,
по склонове тичат ручеи пенливи, чисти.
Подухва ме ветрецът нежно, закачливо,
от зимата светът пробужда се красиво.
Ухае нежно на жена, на цветен аромат, ...