24 июл. 2020 г., 14:44

Пролет 

  Поэзия » Другая
529 0 4

 

 Пролет... 3

 

... и пак се влюбих... Не разбра ли?..

В Живота ми за кой ли път,

но вишните са нацъфтяли

и птиците по две летят!...

 

И пак Жените са красиви

докоснати от Любовта:

те пак са палави, игриви

и боси тичат във дъжда...

 

И пак небето е без дъно

с примамливия си лазур

и искам в него да потъна –

отново невъзможно щур...

 

И търся устни не целунати

в човешкият световъртеж

и знам, че някъде пропуснати

и те ме търсят със копнеж...

 

И хващам пътища забравени

със Ветровете в резонанс,

и на мечти в резерв оставени

предлагам неочакван шанс...

 

И пак в нощта при пълнолуние

понеже няма да заспя

във лунатичното безумие

слова във рими ще шептя...

 

Отново в пристъп хаотичен

звезди ще свалям от Любов

за най–красивото момиче,

макар и вече философ...

 

А в утрините щом се будя

с предчувствие за нова Страст:

и да печеля, и да губя –

все оптимист ще бъда аз...

 

... И Пролетта сега, в отмала,

греховно ще се отдаде

(от Страст сама обезумяла!)

в нощта на млади Ветрове...

 

Април/ 2020.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??