Земята като балерина се завъртя и изписа пролетни надежди...
Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...
Нейния аромат на дъх на безброй ухания на живот...
Събуди напъпили клонки, който скоро ще люлеят гнезда...
Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобода за Пасифлора...
Като пенливи рекички протичат във вените ...
Това си е еликсир за силата на теб в теб...
Небето вече не е графит, а бял диамант, който аз всеки ден жадувам...
Толкова много не трябва за щастие, то си е различно за всеки...
Но този извор и устрем, подем от дълбините на земята...
Е твоето щастие, просто го виждаме и го мислим за наше...
Но не е, то си е щастие за всеки, който е чист като това кокиче...
© Мария Чонкова Все права защищены