И пиша по небето си стихове,

по земята рисувам слънца.

И после косите си буйните,

кича с букети цветя.

Боса, нозете си мия

в утринна бистра роса.

Където стъпя, кладенче бликва

със прозрачна, вълшебна вода.

После препускам на воля,

през буйните, зелени поля.

И спирам дъх да си взема

сред поляни със пъстри цветя.

Сред тях важно си крачат,

щъркел шарен със свойта жена.

А в простора птици се смеят

чичопей, авлига и дрозд.

Хей там кълвачът си чука,

майстори си и търси храна.

До него калинка крилата,

закачливо му маха с ръка.