10 мар. 2019 г., 18:30
И пиша по небето си стихове,
по земята рисувам слънца.
И после косите си буйните,
кича с букети цветя.
Боса, нозете си мия
в утринна бистра роса.
Където стъпя, кладенче бликва
със прозрачна, вълшебна вода.
После препускам на воля,
през буйните, зелени поля.
И спирам дъх да си взема
сред поляни със пъстри цветя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация