Очаквам те, прекрасна моя пролет,
ела по-бързо, тук, при мен, сега.
Разлей се в цветове и птичи полет,
покрий земята със зеленина.
Очаквам те с ефирните ти стъпки
и с танц магично–вихрен, на южняк.
Ела, дари дърветата със пъпки
и с розов блясък дръзката зора.
Ще пия от росата рано сутрин,
ще вдишвам свежестта ти с пълна гръд.
И пак ще те бленувам с всяко "утре",
усещам те … с очи, душа и плът.
Оставям се да ме обгърнеш лудо,
да чувствам твоя всепроникващ чар.
И знай, не искам нищо, нищо друго,
ти, пролет моя – мой безценен дар!
© Данаил Таков Все права защищены