Слънце освети небето -
облаци му правят път.
Смее се сега детето
в своя люлчен пухен кът.
Топъл вятър си подухва -
топли земните недра.
Той и под полите хуква
да погледа и бедра.
Птиците завират човки
в локвите от топъл дъжд.
Правят щъркели масовки
по поле нашир и длъж.
СлАвеите се събират
на пореден техен хор.
А пчелите си избират
най-разцъфналия двор.
И във тази олелия
в пролетния ден голям,
ми се иска на филия
пролетта си да изям.
© Никола Апостолов Все права защищены