5 мар. 2020 г., 09:46  

...пролет, обич...И надежда 

  Поэзия » Пейзажная
665 9 12

Пукат се сапунени мехури,
в пролетна нега и с глас унесен,
вятърът напява си потпури-
чутата случайно птича песен.

 

Спуска слънце златната си мрежа,
облаци рисуват по небето.
Кърпи с две иглички таралежът,
зимните пробойни на сърцето.

 

Котенца върбата приласкава,
бисер - капка сред тревата грее.
Шарките дъгата си раздава,
ехото се учи да се смее.

 

Подмладява се за миг Земята,
в огледало слънчево се вглежда.
Тръпне, сред парфюма на цветята,
чака пролет, обич...И надежда
 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??