Утрото се буди,
с него ставаш ех, и ти,
Сънят нейде се изгуби,
разтворен сред слънчеви лъчи!
Но чудя се дали сънувам,
толкоз си желана ти,
буден съм, ала бленувам,
за твойте хубави очи!
И кафето пиеш си навярно,
на терасата със изглед към безкрая,
всяка глъдка е блаженство,
а аз за тебе пак мечтая!
За целувките ти, меко кадифе,
за ръцете ти - коприна,
за онзи поглед на дете,
за сърцето ти, което ума ми някак спира!...
Утрото настъпи,
пролет в душата ми напъпи!
И мечтая си сега
за теб, най- желаната жена!
© Добромир Иванов Все права защищены