Пролет.

Появи се ти с твоите черни очи.

Гледаше мило към всеки от нас.

Имаше смях до захлас

Искрен. И много думи.

Минути забавни –

Аз и Ти.

После... неочаквано
аз... си признах.

Настъпи промяна.

У теб. Може би помисли,

че са измамни думите чути.

Или вече нямаше полза.

Или търсеше у мен нещо друго.

Не вярвам аз,

че всичко беше мираж.

Или сън.

Какво да направя сега?

Да се владея – не е проблем.

За мен.

Храна за сплетни
срещу името твое 

няма да дам.

Но ти, може би, знаеш

и помниш колко боли,

когато останеш сам.

Обкръжен единствено

от мечти.