20 мар. 2010 г., 00:09
„Пролет пукна, ние – не!...”
И макар, че закъснява,
пак сме в нашто кафене
да я срещнем, словославим.
В толкоз влюбени души,
в лъчезарните усмивки,
тя разцъфва и теши –
няма как да не разлисти!
„Пролет пукна, ние – не!...”
За зелено щом се хванем,
на градинско матине
получаваме подарък. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация