24 мар. 2020 г., 07:32
Пролетта започна с дъх на зима,
клоните, напъпили без страх
молят топлина за тях да има,
сякаш бяха в клопката на грях.
Грях от тях не бе извършен – нищо,
без вина измръзваха от студ.
Март не им запали тук огнище,
бе се развилнял - проклетник луд.
Пъпките замръзваха преклонно,
пред бушуващия леден мраз.
Колко цвят умира, тъй безплодно,
с него сякаш тръгвам си и аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация