Пролетен дъжд забули небето,
а то със земята се сля,
отвсякъде вятър понесен в полето
и една полусива мъгла!
Всичко е тихо, напрегнато тихо,
сякаш тревата мълчи,
дори и дъждът не нашепва в душите,
а само кротко ръми...
Но утре ще стихне плачът на небето,
ще грейне лъчистият ден,
вятър ще роши отново полето,
усмихнат, трептящ, запленен! ...