Пролетен копнеж
... през ноември
Люта буря нас ни покоси,
сложи край на страстните ни дни.
Сърцата наши нарани,
силите докрай ни изтощи.
Всеки следващ ден се в предния оглежда
и полека – лека губя всякаква надежда,
че ще може пролетта да промени
времето в нашите души.
Показвам аз главата си навън
и трепет ме обзема – ах, дано да не е сън!
Прелита страст над цялата земя
и виждам как събужда всички живи същества.
Протягам плахо аз във въздуха ръка,
частица искам да открадна от страстта.
Копнежа между нас дано да възкреси,
да върне пламъка в угасналите ни очи.
© Бояна Костова Все права защищены
Дано някога отмине.
Желая от сърце. С обич.