31 мар. 2014 г., 00:26

Пролетен миг тишина 

  Поэзия » Другая
583 0 5

Обичам да гледам небето,
след залеза див как пада нощта.
 Поглеждам нагоре и ето,
подарък ми праща - звезда.

И тихо е, свети луната,

светулки блещукат. Покой.

Със боси крака по тревата

затичах... Красив миг постой!

И нека се слея с цветята,

и нека превърна се в дъх,

във тихия полъх на вятъра,

в трептенето нежно на звук

отронен от тънките струни

на пролетен горски поток,

във стих написан без думи,

в далечния син небосвод...

 

Обичам да гледам небето

след залеза  (аз съм нощта).

Поисках и случи се. Ето,

намерих се в миг тишина...

 


© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави и на теб, Емо Благодаря!
    Младен, благодаря от сърце за топлите думи
  • Много хубаво стихотворение. В него има чистота и ефирност. А това са най-ценните неща в лириката! Поздравявам те най-искрено за написаното!
    Извини ме, че не чета проза. Вината е изцяло моя. Но ще следя стихотворенията ти. Снимката с цветето също е разкошна. Явно имаш разностранен талант. А това е също много хубаво.

    Специален поздрав от мен!: Мисана
  • За пореден път БРАВО Много силно и нежно стихо Дъга. Поздрави!
  • Благодаря, Чо. Поздрави и на теб
  • Хубаво!
    Поздрав, Биляна!
Предложения
: ??:??