Нацелува прозореца влюбено
за последно топящата зима
и от изгрева утро събудено
пожела си пак пролет да има.
Под лехата от розите скрита
миниатюрната свян на земята
все невинно на мене разчита
да рисувам цветя по тревата.
От боичките жълто остана
и разля лудостта си във стих,
минзухарче заникна под дряна
и скицира си слънцето щрих. ...