Всяка лазарка с дъхавата си коса
да събира умее пролетната роса.
По зелен килим с дружките си тича
и босонога да е, несъмнено и прилича.
В косите си знае цвете как да вплита,
но в мислите и една мечта е скрита.
Венецът върбов, що хвърли по водата
знак да е за любов, ако е първа в играта.
Лазарки с кошници в ръце от зарана
в нови премени запяват на мегдана.
То се знае, влезнат ли в някоя къща,
крепко здраве стопанина прегръща.