Пролетна сутрин в любимото ми кафе на ъгъла на "Сен Мартен"
Поръчала съм си горчиво кафе и парче кейк "Сен Тропе"

Минаваш случайно (съдба или не) а до теб под ръка върви красива жена.
Руса,висока с ясни очи, а ти до нея - тъмен и с мрачни черти.

Случайна среща - поглед встрани, връщат се спомени, прехвърчат искри.
Позна ме бързо,замръзна, за бога ....та ти се препъна почти. Нещата станаха неловки за миг. Боже, това е като сценка на някой комик.

Смехът на жената до тебе заглъхна. Вече не се смее - мълчи. Усмихвам се мрачно. Как иронично това е, нали?
Жената до теб ме позна.
Нека не пита дали ме е виждала -не е.
Не, не ме е припознала с друга жена.
Като жена на жена ще 'и кажа...
В мен любовта на мъжа си позна.