От последната ни среща
мина май година вече.
Кой за нея да се сеща?
Толкова вода изтече...
Но на горската поляна,
ето – цъфнала е пак!
Виолетово засмяна.
Как ли я забравих, как?
Срещнах днеска стара дружка
и така ме стопли тя –
дъхавата теменужка,
че дари ми пролетта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.