Меричка (Мери Попинз)
718 2544
10 авг. 2006 г., 20:26

Пролетни... 

  Поэзия
786 0 6


Със теб до лудост
си приличаме –
две капчици роса,
застанали без страх
и без понятие за вечност
на края, на ръба
на кестеновите листа.

А в следващия
миг готови сме да паднем:
Звън, звън.Ти над обагрен
в жълто с кехлибарен
блясък стрък –
жълтица – борбена си,
миличка иглика.

Звън, звън.Това е...
Потрепвам аз, и скромно
поемам към моя цвят -
аметистов, приглушен
меланхоличен,
на лунна теменуга
все повече приличен.

Различни, ароматни
източните чувства
ни създават и сякаш
сътворяват хармонията
нежна между двама.
Две пролетни цветя,
едва докоснали света.

Нали узна как и кога,
кой ни събра
над бездната -
две капчици роса
отронващи се
от края, от ръба
на кестеновите листа.

26.07.2006г.



А пчелиците... :))))

© Мери Попинз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А пчелиците... )
    Красиви капчици роса окъпани в слънчеви лъчи
    Много е хубаво Мери! Поздрав и щастлив ден
  • Мери, като пролетна песен звъни наистина а пчелиците?
  • Звъни като песен Мери!
    Поздрави!
  • Звън, звън. Това е...
    Много красиво, Мери!!!
    Чудесен стих!!! Поздрави!!!
  • "Две капчици роса "- едната "борбена", а другата "меланхолична". Попаднали върху две пролетни цветя - с различни аромати, "до лудост" си приличат. Страхотно е! Поздрав, Меричка!
  • Много ,много ми хареса!6 от мен!
Предложения
: ??:??