24 авг. 2008 г., 17:09

Пролетно 

  Поэзия
604 0 2
Пролетно

Сред полянка замечтана
тъй облегната на длани,
плъзвам поглед в синевата,
дочувам музика позната.

Танцувам боса из тревата,
тъй уханни са цветята!
Редя мечтите си и пея
и с вселената се смея.

В облаците път се вие,
небето синьо се простира,
поглежда ме и ме прегръща,
цветя в ухание разцъфват.

Пролет пее песента си
и ето, стават чудесата.
Блести росата сред тревата,
сияят капчици в листата.

Изгоних всякаква тъга.
Романтика и веселба
витаят из околността
и разнасят радостта.

Животът, щастието бликат,
щом можеш ти да предизвикаш
радост, обич и веселие,
около теб и твоето съвремие.

© Емилия Миланова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Животът, щастието бликат,
    щом можеш ти да предизвикаш
    радост, обич и веселие,
    около теб и твоето съвремие.
    Да, щом можем да го придизвикваме, щастието е снас!
  • ех ,че е хубаво-такива стихове ни трябват на нас песимистичните българи
Предложения
: ??:??