Ендериал (Димитър Попов)
51 69
12 мар. 2005 г., 21:13

Пролетно 

  Поэзия
1338 0 2
Нека друг да те обича
планина за тебе да свали,
поглед нежен да ти врича
и езеро в небето да качи.
Стихове за тебе да нарича,
и вятърът в стихия той да впримчи,
себе си на огън да обрича
и през хълмове към теб да тича.
Вечна радост да ти подари,
а поточето усмихнато да ромоли.
Да припява със орлите
и в небето да те понесе,
слънчеви лъчи
в косите да вплете,
огън във душите
нека посее.
Със песни той да те огрее
и в сърцето нежно
извор жив да влее,
а в мечтите вятър да налее.

Пролетно шепти потокът
славей му приглася,
на живота - сладък е урокът.
Вятърът косите да разнася,
а във тях гнезда да свият
птици сладкопойни, да лудуват -
песнички лудешки да извият.
Цветята буйно да цъфтят
душата с тях да пее
сърцето нежно да милее.

© Димитър Попов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ами защото примерно аз таковата.... не съм достоен, способен или нещо от сорта
    Благодаря!
    Паздрав.
  • Ех, Митко, много ти е хубав стихът, хареса ми пролетното настроение, само дето не разбрах, защо я даваш на друг. Поздрав!
Предложения
: ??:??