ПРОЛЕТНО
Цяла седмица вали край нас.
И прогизна ми душата.
Слънцето сдаде своята власт.
Жаден сюнгер е земята.
Тъжни врани край нас прелитат,
завихрят с крилете си спирали.
Сякаш уморенияt часовник пита
ще се разпръсне ли мъглата бяла?
Майката земя готова е за семе,
в очакване на пролетните ветрове.
Денят расте. Живота как да спреме.
... Очите ти пламтят в зелени цветове...
© Мимо Николов Все права защищены