С неназовимо пролетно ухание
разцъфва всеки атом въздух.
Земята и небето във мечтание
любовни трепети посипват като пух.
А птиците след зимна меланхолия,
с невинни човчици пера подреждат
сред клони на възторжени магнолии,
докато слънцето изприда златна прежда.
Преливат цветове и форми в унес.
Вали блаженство пролетно по пъпки
и по цъфтящи символи на цветни руни.
Живот отмерват в часове и стъпки.
Летят рояци палави амури,
уцелващи като във дартс сърцата
Тревите шият от безброй ажури
дантелената риза на деня.
И като принц от приказка изваден
той пее сред Космическата същност
За съвършенство вечно гладен, жаден...
напуска днес, за да се върне утре.
© Диана Кънева Все права защищены