Баба Зима пак размята
белия кожух.
песен
Дочух пролетта как изкука
с бравурния танц на капчука.
Обиден, снегът се извърна
към зимата – люта свекърва.
Тя викна свирепо: Как дръзна!
Снегът се сниши... и замръзна.
И хали с парцали замята
по бедното булче – земята.
Земята се сви и от уплаха,
но Слънцето менци размаха.
Лъчи златни плисна чевръсто
във въздуха – строг и навъсен.
Прокара парцал по лицето
на всяко поникнало цвете
и грейна земята, засмяна
със свежа, зелена премяна.
С бравурния танц на капчука
захвърли светът ямурлука.
И птичия хор дирижира
петелът напет, без да спира.
5.01.2019
© Мария Димитрова Все права защищены