Едва дошла, едва дошла я гоним,
отърсени от зимния уют,
понесли още голи клони
из вече колеблив вечерен студ.
Да, зимата я преживяхме двама,
затиснати от влюбения сняг.
Повярвали във пролетна измама,
захвърлихме завивката на Март.
Във пролетната топла синева
ще се стопят дебелите комини
и вече силна и сама
във своя свят ще си замина.
Но знам - ще ми дотегне пролетта
и няма с теб да се забравим.
Тъй както знам, че има още сняг
на този свят
за изваляване.
30.04.2015
Русе
© Елица Кръстева Все права защищены