Във тайната стая на моя живот
реших да почистя до блясък,
превърнала бе се в бездънен кивот,
затрупана със тонове пясък.
Започнах да хвърлям едно по едно,
обиди, клишета и спомен,
намерих изсъхнало плодно дърво,
без жито направих му помен.
Видях огледало с воал на цветя,
отметнах дантелата прашна,
във ъгъла свряла се бе гордостта,
обсебваща, стилна и дашна. ...