26 мая 2009 г., 08:57

Пролетно пробуждане 

  Поэзия
701 0 3

 

Разкрива се поглед различен

когато краката затичат,

когато очите не гледат,

а взират и реят се те…

 

И всичко красиво е свише -

на цвят портокалов мирише,

утеха и взора намира

където и както се взре…

 

Не питай сърцето, което

назаем желание взето

почувства и радост съзрява

там, дето желание ври!

 

И кратка ли радост тогава

ще има след тази поява

и много ли после сърцето

ще стене или ще боли!?

 

И вижда ли ясно – без нужда

кога пролетта се събужда,

кога се разтваря божура

сред огнено нежно море.

 

Щастлив съм и нямам насита -

далеч мисълта ми полита -

ще яхна аз нея и никой

не ще ми попречи и спре!!!

© Станимир Власакиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??