Пролетно утро
В страх от зимната голгота
вън всичко е заспало.
Преражда се бавно живота.
Кокиче бяло се подало.
Разлюля се целият простор.
С радост вятърът се носи.
Жълто-синьо минзухарче
лъч от слънцето си проси.
А то е гордо и засмяно.
Всички иска да огрей.
Няма нищо не видяно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.