11 мар. 2010 г., 20:03
Колко нежност в тебе има,
в твойте утринни лъчи,
сякаш, че са от коприна,
златни твоите коси.
Сплетени са в плитка тънка
смях и радост и цветя,
твойта песен медна, звънка -
рано ме събуди тя.
Сбрала звъна на овчаря
и орача подранил,
звън на житото в сеяча,
песента на коса що извил. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация