Тя още спи… но леко потрепва
от бризът погалил страните с финес.
В косите припламват изгреви нежни,
а синьото на небето под клепачите зрей.
Тя тихо издишва ароматът си цветен...
понесъл във въздуха чудни следи.
Пролетта…момиче с образ приветен,
ще се събуди… само до дни.
С одежди коприна и румени бузи
облизва устни с рубинен пламтеж.
Танцуват феи край нея безмълвни.
Щурци акордират крилата с копнеж.
Сънят ѝ март безметежно прекъсва...
Слънчев лъч пощипва страните свенлив.
Птица долита в храстите скучни
и зачурулика през клонака бодлив.
Ето я, разбуди се в нежно зелено.
Пъпчици свежи пият роса в утринта.
Снеговете потънаха в земята свещена
а пролетта дари я с целувка на радостта.
© Валя Сотирова Все права защищены