Пролетта е отвън,
през стъклото наднича,
като приказен сън
и живота обича.
Плези се и се смее,
вика те: Я излез,
че веднъж се живее -
На теб пада се днес!
А дали ще отвориш
ти прозореца сам?
Смятам, че ще ми кажеш,
просто аз... не съм там...
А къде съм? Навън!
Аз не чаках покана,
не живея във сън,
че живот втори... няма!...
25.04.2023.
© Георги Каменов Все права защищены