Поех във пътя Ти, Исусе,
и нито миг не съжалих.
Намери ме когато бях изгубена,
живота си с готовност Ти дарих.
Коя бях аз? Объркана самотница,
играеща си на щастлив живот.
За всичко смятах, че виновна съм.
Грехът притискаше ме с тежкия хомот.
А Ти от нищото измъкна ме тъй нежно,
постави ме високо – да Те видя.
Превърза ми сърцето – безутешното,
прошепна ми, че много Ти се свидя. ...