1 окт. 2007 г., 21:00

ПРОМЕНИ 

  Поэзия
466 0 6
Днес живота си ще променя
с нещо хубаво и свежо.
Слагам розовите очила,
няма нищо безнадежно.

Слънцето и моя ден огря
с музика на песен нова,
по-красиво почвам да творя,
пълен с радост, не с тревога.

Срещите отново зачестих,
погледи, некриещи омраза.
Любовта нашепва нежен стих,
а наяве с обич ме наказа.

И сънувах дивни птици, бели,
как кръжат със свойто ято.
На крилете си ме бяха взели,
с чувства толкова познати.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??