Рим отново ни посреща смаян –
ние пак променяме историята.
Дните между пръстите нехайно –
без отстъпка стичат се поройни.
Силни сме във думите изпразнени –
от любов. Картина на художник –
акварелът не тъжи по плазмата
и хербарият е начин на живот.
И мечтите – случки са в отвъдното.
И разкошът – пост по светски!
И тъгата – радост е обърната…
Господи, върни ме в детството!