Промисъл в любов

donchevav (Венета)
82 557

8 апр. 2018 г., 01:21

Поэзия » Философская

684 1 2

От рождества и възнесения,

от върхове и от падения,

от дни в несвястна суета,

от нощи в тиха самота,

от сто лета в случайни срещи –

море, вълни и още нещо,

от зими сто с надежда бяла

и пролет, щедро разцъфтяла,

от всичко, що край мен препуска

и уж ловя, а все изпускам

и се залъгвам – уморих се,

причина нямам, повод смислен,

душата си да хвърля в бред,

щом вън е суета сует

и няма знак, и няма „стоп”

срещу всемирния потоп

от страстите ни человешки,

срещу падения и грешки.

Но глас дочух: „О, миг, поспри!”

и нещо в мене се смири…

Виж, разведрява се душата,

в молитва прави кръст ръката,

духът намира действащ храм,

свещичка бързо пали там

и в светлина и благослов

промисля – всичко е любов…