Все тъй ме учат - как да живея,
как да обичам и как да се смея...
как да заравям мечти и лъчи
и да превивам искрец във очи...
и да убивам сърцати звезди,
да не докосвам разменни пари
и да забивам в словесния Дартс
пика отровна с юмрука на Марс...
Учат ме как да размахвам крило
и на везните да слагам сребро...
Всеки роден е - в шепата грях -
да преобърне мислица страх...
и да отгледа в сълзата "добро",
и в поднебесното чудно хоро -
този свят вместо за лъст да кори,
в себе си атом да промени...
© Михаил Цветански Все права защищены