Доволна съм от себе си сега,
бродейки по път нелесен,
нагърбила на рамо своята мечта
и мъката превръщаща във песен.

минах през много бариери,
през предателства, подли лъжи
и въпреки болката - не се отказах...
все още тичам след своите мечти.

Казват за мен, че съм луда,
че нямам сърце и душа,
но какво да направя - не мога
да плача, да се тръшкам и да се сломя.

Силна съм и се опитвам да се боря
с неправдата в нелекия живот...
"Който търси той намира", да така е
аз намирам в река от пошлост брод.

И до кога ще е така не зная.
може би докато срешна теб.
Ти ще можеш ли да разтопиш
сърце сковано от непробиваем лед?

Ще можеш ли да ме направиш нежна?
Ще можеш ли света си да ми поднесеш?
Ще можеш ли погледа ми към теб да обърнеш?
Ако не можеш - не бързай при мене да спреш.

Но можеш ли - ела и ме обичай!
пожелай ме - не утре, а сега
и аз в миг ще стана твоята кралица нежна,
а ти - моят крал най силен в света!