3 сент. 2011 г., 14:55  

Промяната 

  Поэзия
941 0 9

До вчера се къпeх във лято -

под ясното синьо небе.

Но после случайно чух вятъра,

промяната бързо дойде.

Листата се трупаха... трупаха,

земята бе скрила лице 

и там под завивката есенна

прибрала си бе семенца.

Не чаках веч лятото, зимата,

не бързах за утре въобще,

не гледах страхливо годините,

не взимаха -

   даваха - те.

Небето мъгливо и облачно -

намръщено, мрачно дете.

Но нейде зад всичките облаци

аз знам, че е синьо небе.

 

 

 

© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??