Не съм. А бях.
И пак безследно се изгубих.
Падам. А летях.
До кокал всичко изпочупих.
Спирам. А вървях.
Посоките въртят се в кръг.
Гасна. А горях.
И дишанено вече е недъг.
Линея. А копнях.
Сбогувам се с измислена химера.
Умирам. А живях.
И сякаш беше вчера...
© Бисерка Тодорова Все права защищены