enfant (Ивелина)
33 35
8 февр. 2009 г., 19:06

Промяната 

  Поэзия
711 0 2

 

Минаха се тези дни някак неусетно,

времето край нас лети, леко мимолетно.

Очаквах те до мене всяка нощ,

и пълнеха се тези нощи с разкош.

 

Но вчера нещо в тебе се пречупи,

не беше онзи от преди.

Някак странно се получи,

дори не зная как се промени.

 

Започна да се пазиш, скрит в себе си останал,

дори мълчанието мое в тебе предизвикваше скандал,

така безмълвна аз оставах, предусещаща провал.

 

Но ти дойде при мен, прегърна ме и тихо ми прошепна,

поиска да ме скриеш от света, рисувайки сюжета,

за страховете в любовта, за твоята, за моята съдба.

А после леко се отдръпна, отпусна моята ръка,

погледна пътя си, въздъхна...

 

Така разбрах за любовта и твоята промяна,

така останах в тишината на сълзите си обляна.

И защо се питам да съм силната жена,

след като ти, слабият, остави ме прекършена, сама... 

 

 

 

© Ивелина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • много ми хареса...
  • много е красиво..браво ивелина , прочетох го с удоволсвие наистина е невероятно толкова съдържателно и толкова хубаво но и някакси тъжно...успя да ме разплаче
Предложения
: ??:??