27 авг. 2009 г., 15:42

Пронизване 

  Поэзия
520 0 7

Добър стрелец си. Точно ме улучи.

Куршумът във сърцето ме прониза.

Такава смърт присъща е за куче,

което е съдрало чужда риза.

Очите ми, отворени и мокри,

луната отразяват мразовито...

И хищниците са добри животни...

Куршумите се впиха без да питат.

На спусъка не му е нужно чувство,

а длан, която никак не трепери.

Трофей съм вече в твоето безчувствие,

което ме поиска и уцели.

Сега горя във собствените мисли

и адът ми се струва родна къща.

Дори да знам, че огънят пречиства,

мечтая си за твоето прегръщане...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??