Пропилях си живота безсмислено...
Сред фалшиви любови се лутах...
Като страница вече прелистена...
безвъзвратно което изгубих...
толкоз късно отново да върна?!
Пропиляното време ми липсва...
Как самата се в болка превърнах...
Колко искам да бъда пречистена...
Да се върна по пътя на грешките...
Да премина през целия огън...
Пак да срещна сред хора човеците...
и тогава не ще ги повторя!!!
Изживях го така лекомислено...
и със тебе, ти грешка голяма...
Ала, вярвам, ще бъда пречистена...
щом в живота ми вече те няма!!!
Пропилях го...
© Красимира Касабова Все права защищены
Хубаво стихотворение!!!