Не брой минутите, няма да се върна,
вещаят ти само дълго очакване!
Сили не откривам пак да те прегърна...
чувствата нямат нужда от отпечатване.

Да ги вържем? Нали си съгласен?
Дълбоко в нас нека ги заровим...
Нека не очерняме мигът прекрасен,
ще го върнем, но пак ще го отровим!

С грешки отново ще бъде напоен -
мои или твои, няма значение!
И ще се наложи пак да бъде стаен
под маските на нашето влечение!

Но ще боцка като трън на тясно,
ще прави рани, ще пуска кръв...
И когато вече всичко ни е ясно
въпросът е - кой ще се откаже пръв?!