На този свят сме толкова за малко,
но мислим, че с орлите ще живеем.
Суетни, смешни, глупави и жалки..
броените си мигове пилеем...
Пропускаме любови и надежди,
повярвали във своето безсмъртие...
Забравяме, че просто сме човеци
със временна и смъртна същност..
Преследваме химери материални,
че златото е мярката за всичко...
И не е нужно да сме идеални,
а да прощаваме и да обичаме.
Все днешното отлагаме за утре.
Все време не намираме за обич.
Живота покрай себе си пропускаме
И да живеем истински не можем...
© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены