Сега си спомням, беше преди време.
Тя каза, че е срещнала жена.
Която бъдещето и предрекла,
от утрешното до смъртта.
Тя казала ù, че ще е щастлива,
че ще си има две деца.
Немирни, весели, игриви,
като врабчета под дъжда.
Тя казала ù, че ще се справя,
в живота си със лекота.
От всяка трудност ще излиза,
със гордо вдигната глава.
И само нещо да добавя,
от туй, що казала ù Тя.
Тя казала ù, че без мен
предрича нейната съдба.
© Георги Митренов Все права защищены
но стихът е хубав, носи настроение и чувство.