Викове... жалби... молитви... – чуй, Господи! –
нека стихиите стихнат накрая!
С грешки човешки, безумия, пропуски,
рухва светът... сякаш идва и краят!
Мъки безбройни, страдания хиляди
вече попили са тука, в земята!
Колко житейски съдби са преминали,
за да изтлеят сред необята!
Вечна материя – мъртва, изстинала...
Кой ще я стопли, ще я събуди?
Пръст я затрупва, водата залива я!
Идва Денят, в който няма заблуди! ...