Когато се изтегна като котка,
нощта със изкривения гръбнак
и локвите по спуканите плочки
побраха всички паднали листа,
минаваше надеждата ми чужда
под голия фенер като мъгла,
а моите преситени заблуди
не искаха послушно да заспят.
А аз заспивах гола като камък
и празна като негово сърце...
Какво сънувах, тъй и не разбрала,
надеждата ми пляскаше с ръце. ...